Помагане на другите да осъзнаят предимствата на разказването на Пекин
Помагане на другите да осъзнаят предимствата на разказването на Пекин
Blog Article
Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.
), но също така тогава е издадена и повестта му "Гераците" - разказ за злощастията на един разпадащ се селски род.
Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък, плахи н тъжни.
- Ели е умно и много работливо момиче, а Митко не ѝ помага почти за нищо, само се занимава с глупости, ето и сега се затънали работа, той отива хижа да ремонтира с тия неговите.
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
- Тя е още малка - отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сияйнала от младост, с горещи алени страни, с очи светли и бистри като горските кладенци, в които горял огънят на пламенни желания, той се замислял.
За нас Контакти Политика за поверителност Информация за бисквитки
— Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка?
И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, ??????? над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви.
.. въображението. Ако наблегнеш малко на еротичната част ще стане бомба! Надявам се да продължаваш да пишеш.
— Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ… Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила…
ВсичкиБългари в чужбинаПортрети на българи в чужбинаБългарски езикЛица от БългарияПосоки из България
Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.
И така, лекичко засилихме, но в един момент явно ѝ писна, изплющя нейния кон и се изстреля напред.